ИК Хермес с „Избор“ от Нора Робъртс
Издателска къща „ ХЕРМЕС “ п редставя
Книга трета от трилогията „ Сърцето на дракона “
ИЗБОР
от
Нора Робъртс
размер: 469 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN 978–954–26–2229–1
превод: Стоянка Карачанова
Разтърсващ край на епичната трилогия „ Сърцето на дракона “ от Нора Робъртс.
Очаквайте на 7 март!
За създателя
Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо учебно заведение и се омъжва на деветнайсет години за ученическата си обич. Двамата се откриват в Мериленд в къща, която авторката населява и до през днешния ден.
След раждането на синовете си остава у дома и се захваща с най-различни неща, до момента в който не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и отводи се появява първата й книга, издадена от Силует през 1981 година.
През 2007 година списание „ Таймс “ дефинира Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни персони в света. През последните 30 години приблизително на всяка минута се продават към 27 книги на Нора Робъртс. Романите й се разгласяват в над 34 страни. Facebook страницата й има над 630 000 почитатели.
Сред най-популярните й поредици са „ В гибелта “, „ Хотелът “, „ Сватбена организация “, „ Сърцето на дракона “ и други
За книгата
Брийн Шивон Кели е израснала в света на хората и дълго време даже не е подозирала за личните си сили. Сега тя е в Талаф – свят с две луни, където магията процъфтява.
Тя и приятелите ѝ се възвръщат след ужасяваща борба и мъчителни загуби. Дядо ѝ, тъмният господ Одран, е съкрушен в опита си да превземе Талаф. Но той ще се завърне още веднъж.
Въпреки болката и прокрадващите се в сънищата ѝ видения Брийн съумява да се наслаждения на радостните моменти – женитба, раждане на нов живот, първата ѝ Коледа в Талаф, споделени мигове с Кийган и любовта посред им.
Колелото на времето се завърта и скоро ще се навърши година, откогато Брийн е преоткрила себе си. И моментът за финалната борба настава. Както и моментът на най-важния избор.
Откъс
Събуди се преди зазоряване и откри, че е сама. За момент остана да лежи в тишината измежду леките проблясъци на огъня в камината, наслаждавайки се на спокойствието на границата сред нощта и деня.
През миналата нощ Кийган бе спал до нея, а Белята бе сврян в леглото си. По-рано вечерта бяха споделили храната с Марко и Брайън и бяха разговаряли на тематики, надалеч от война, борби и подготовката за тях. Бяха се наслаждавали на музика и приятна компания, смяха се дружно.
А на светлината на проблясващите пламъци в камината двамата с Кийган се бяха потърсили един различен с готовност и потребност, преди да заспят.
Всичко това за нея бе предзнаменование, а и вяра какво би могло да съставлява бъдещето ѝ. Но то можеше да се случи единствено в случай че преди този момент се подготвеха за борба, сражаваха се и спечелеха войната.
Тя стана и облече спортния си екип. Първо щеше да приготви тялото си, а по-късно да седне на бюрото и да настрои и мозъка си за работа. После още веднъж щеше да премине оттатък в Талаф, с цел да упражнява магическите си качества, да се види с Морена и всички останали, да тренира с Кийган за идните борби.
Но в този момент, на първо място това, следваше едно нещо: кафе.
Докато слизаше към долния етаж, долови звука от мъжки гласове и мириса на бекон. Прегорял бекон. Откри Кийган и Брайън в кухнята с изгорен тиган на печката, а Белята бе ангажиран с купичката си гранулирана храна.
– Проблем ли има? – попита тя и се насочи непосредствено към кафе машината.
– Тази печка е… прекомерно комплицирана – означи намръщено Кийган.
– Мислехме да се редуваме в приготвянето на закуската – добави Брайън и изправи високото си мускулесто тяло, а сините му очи си смееха. – Кийган реши да опита пръв и тогава се натъкнахме на затрудненията.
Брийн взе чашата си и кимна към купчината бъркани яйца, които бяха по-скоро кафяви, в сравнение с жълти след готвенето в загорелия тиган.
– Да, виждам. Е, бих предложила постоянни извършения и тренировки, с цел да се подобрят тези жалки умения най-малко до обичайно равнище.
– Ха! – отвърна Кийган, сграбчи парче бекон, постави го върху препечена филия и натрупа малко бъркани яйца от горната страна. – И по този начин бива! – съобщи той и отхапа.
– Приятен вкус тогава.
Брийн отиде до вратата и щом я отвори, Белята завчас се изстреля на открито. Докато той тичаше към залива, тя пристъпи в утринния студ и бледата светлина на първите лъчи. Мъглите се носеха на едвам доловими, съвсем невидими пластове над сивите води. Прокрадваха тънките си пръсти над влажната зелена трева. Брийн усети мириса на розмарин, омайния мирис на карамфилите, ваниловите нотки на хелиотропа. По клонките на самодивския чемшир проблясваха яркочервени плодчета, а розовите шубраци към момента бяха отрупани с цветове, ярки като лятното слънце, макар че във въздуха към този момент се носеше чувството за зима.
Брийн отпи от кафето си, до момента в който гледаше по какъв начин кучето се плацикаше, а морето се разкриваше в цялото си величие с издигането на слънцето.
Някога за нея утрините означаваха трескаво бързане, кафе в придвижване, очакване на рейс, който трябваше да я води до работно място, и работа, която тя не желаеше и за която се усещаше несъответствуваща. Бе обичала своя мъничък свят във Филаделфия, цветовете и чувствата, които той ѝ носеше, само че всичко останало? То беше формирано единствено от сиви сенки, измежду които най-сивата бе самата тя.
Сега имаше всичко това, за което в миналото даже не се осмеляваше да мечтае. Имаше работа, която обича, и възприятие за цел. Дори тази цел да я смазваше, даже да я плашеше, тя въпреки всичко ѝ принадлежеше.
Както и мъжът, който бе до нея най-малко към този момент, намерения си тя, щом видя Кийган да излиза от къщата.
Книга трета от трилогията „ Сърцето на дракона “
ИЗБОР
от
Нора Робъртс
размер: 469 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN 978–954–26–2229–1
превод: Стоянка Карачанова
Разтърсващ край на епичната трилогия „ Сърцето на дракона “ от Нора Робъртс.
Очаквайте на 7 март!
За създателя
Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо учебно заведение и се омъжва на деветнайсет години за ученическата си обич. Двамата се откриват в Мериленд в къща, която авторката населява и до през днешния ден.
След раждането на синовете си остава у дома и се захваща с най-различни неща, до момента в който не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и отводи се появява първата й книга, издадена от Силует през 1981 година.
През 2007 година списание „ Таймс “ дефинира Нора Робъртс като една от стоте най-влиятелни персони в света. През последните 30 години приблизително на всяка минута се продават към 27 книги на Нора Робъртс. Романите й се разгласяват в над 34 страни. Facebook страницата й има над 630 000 почитатели.
Сред най-популярните й поредици са „ В гибелта “, „ Хотелът “, „ Сватбена организация “, „ Сърцето на дракона “ и други
За книгата
Брийн Шивон Кели е израснала в света на хората и дълго време даже не е подозирала за личните си сили. Сега тя е в Талаф – свят с две луни, където магията процъфтява.
Тя и приятелите ѝ се възвръщат след ужасяваща борба и мъчителни загуби. Дядо ѝ, тъмният господ Одран, е съкрушен в опита си да превземе Талаф. Но той ще се завърне още веднъж.
Въпреки болката и прокрадващите се в сънищата ѝ видения Брийн съумява да се наслаждения на радостните моменти – женитба, раждане на нов живот, първата ѝ Коледа в Талаф, споделени мигове с Кийган и любовта посред им.
Колелото на времето се завърта и скоро ще се навърши година, откогато Брийн е преоткрила себе си. И моментът за финалната борба настава. Както и моментът на най-важния избор.
Откъс
Събуди се преди зазоряване и откри, че е сама. За момент остана да лежи в тишината измежду леките проблясъци на огъня в камината, наслаждавайки се на спокойствието на границата сред нощта и деня.
През миналата нощ Кийган бе спал до нея, а Белята бе сврян в леглото си. По-рано вечерта бяха споделили храната с Марко и Брайън и бяха разговаряли на тематики, надалеч от война, борби и подготовката за тях. Бяха се наслаждавали на музика и приятна компания, смяха се дружно.
А на светлината на проблясващите пламъци в камината двамата с Кийган се бяха потърсили един различен с готовност и потребност, преди да заспят.
Всичко това за нея бе предзнаменование, а и вяра какво би могло да съставлява бъдещето ѝ. Но то можеше да се случи единствено в случай че преди този момент се подготвеха за борба, сражаваха се и спечелеха войната.
Тя стана и облече спортния си екип. Първо щеше да приготви тялото си, а по-късно да седне на бюрото и да настрои и мозъка си за работа. После още веднъж щеше да премине оттатък в Талаф, с цел да упражнява магическите си качества, да се види с Морена и всички останали, да тренира с Кийган за идните борби.
Но в този момент, на първо място това, следваше едно нещо: кафе.
Докато слизаше към долния етаж, долови звука от мъжки гласове и мириса на бекон. Прегорял бекон. Откри Кийган и Брайън в кухнята с изгорен тиган на печката, а Белята бе ангажиран с купичката си гранулирана храна.
– Проблем ли има? – попита тя и се насочи непосредствено към кафе машината.
– Тази печка е… прекомерно комплицирана – означи намръщено Кийган.
– Мислехме да се редуваме в приготвянето на закуската – добави Брайън и изправи високото си мускулесто тяло, а сините му очи си смееха. – Кийган реши да опита пръв и тогава се натъкнахме на затрудненията.
Брийн взе чашата си и кимна към купчината бъркани яйца, които бяха по-скоро кафяви, в сравнение с жълти след готвенето в загорелия тиган.
– Да, виждам. Е, бих предложила постоянни извършения и тренировки, с цел да се подобрят тези жалки умения най-малко до обичайно равнище.
– Ха! – отвърна Кийган, сграбчи парче бекон, постави го върху препечена филия и натрупа малко бъркани яйца от горната страна. – И по този начин бива! – съобщи той и отхапа.
– Приятен вкус тогава.
Брийн отиде до вратата и щом я отвори, Белята завчас се изстреля на открито. Докато той тичаше към залива, тя пристъпи в утринния студ и бледата светлина на първите лъчи. Мъглите се носеха на едвам доловими, съвсем невидими пластове над сивите води. Прокрадваха тънките си пръсти над влажната зелена трева. Брийн усети мириса на розмарин, омайния мирис на карамфилите, ваниловите нотки на хелиотропа. По клонките на самодивския чемшир проблясваха яркочервени плодчета, а розовите шубраци към момента бяха отрупани с цветове, ярки като лятното слънце, макар че във въздуха към този момент се носеше чувството за зима.
Брийн отпи от кафето си, до момента в който гледаше по какъв начин кучето се плацикаше, а морето се разкриваше в цялото си величие с издигането на слънцето.
Някога за нея утрините означаваха трескаво бързане, кафе в придвижване, очакване на рейс, който трябваше да я води до работно място, и работа, която тя не желаеше и за която се усещаше несъответствуваща. Бе обичала своя мъничък свят във Филаделфия, цветовете и чувствата, които той ѝ носеше, само че всичко останало? То беше формирано единствено от сиви сенки, измежду които най-сивата бе самата тя.
Сега имаше всичко това, за което в миналото даже не се осмеляваше да мечтае. Имаше работа, която обича, и възприятие за цел. Дори тази цел да я смазваше, даже да я плашеше, тя въпреки всичко ѝ принадлежеше.
Както и мъжът, който бе до нея най-малко към този момент, намерения си тя, щом видя Кийган да излиза от къщата.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ